Преди 100 години – от театрална трупа към общински театър в Разград
Настоящата публикация няма за цел да разглежда развитието на театралната дейност в Разград, която води началото си от 1870 година. Изследователските си усилия към тази тема насочват общественици, краеведи. Съществен принос имат проучванията на Ангел Попов и д-р Коста Катранджиев. Дулинко Дулев ги нарича „разградски театрални историографи“, а сам определя книгата си „Разградската театрална история“ (2018) като „журналистически поглед“ към театралната дейност.
Статията се фокусира върху важен момент от историята на театъра – решение на Разградския общински съвет от 16 август 1922 г., с което общинската театрална трупа става общински театър.
До тази дата театралната дейност се гради най-вече на базата на самодейността и ентузиазма на гражданите. Обусловена е от необходимостта за творческа изява на образованите и интелигентни жители на града. На скромната и непретенциозна, но гостолюбива сцена на читалище „Развитие“ се изявяват местни актьори и гостуващи трупи. Така е в продължение на десетилетия. В началото на 20-те години на ХХ в., уморени от войните, гражданите са жадни за истинско изкуство. На 16 август 1922 г., точно преди век, въпросът за театралната трупа е на вниманието на Разградския общински съвет. Запазените документални източници дават сравнително пълна информация за началото на общинския театър, показват мненията на общинските съветници – представители на различни политически партии по въпроса за театъра.
Кмет е Велико Димов от БЗНС. Той предлага 50 000 лева кредит за обзавеждане на общинска театрална трупа. Общинският съветник Димитър Савов (БКП т.с.) иска да се предвиди кредит от 15000 лв. за общински театър с шестима актьори, които да бъдат назначавани от общината „та таксите за театъра да бъдат по-умерени, за да се посещава от гражданството“.
Общинските съветници Юрдан Рашев и д-р Борис Николов (и двамата либерали) подкрепят предложението. Кметът В. Димов казва: „Щом се свежда въпроса да има общински театър, да се гласува един кредит от 1500000 лева“. Предложението се гласува и се приема от Общинския съвет.
Местната преса отбелязва: „Субсидирането на общинския театър се посрещна с голяма радост от всички. Особено голяма е тя на хората, които са работили в това направление“. Отново местната преса съобщава, че има вакантни места за режисьор, актьори и стажанти. Приемането ще става след „успешно издържан дебют“.
Сформира се следният състав на театъра – за началник на театралното отделение при общината и режисьор е назначен Неделчо Николаев. Секретар-суфльор е Никола Нанчев, домакин-декоратор – Георги Газеров. Актьори са София Дюлгерова, Парашкевица Николаева, русенските актьори Иван и Сийка Русеви, Георги Аргиров, Ценка Кожухарова, Райна Пенчева, Стефан Пенчев, Атанас Христов. Сезонът е открит на 8 ноември 1922 г. с пиесата „Силата на мрака“ от Л. Толстой. Няколко дни по-късно се играе „Глупакът“ от Лудвиг Фулда. И двете постановки са посрещнати възторжено от гражданите. Впоследствие се играят пиесите „Коварство и любов“, „Заклети другари“, „Огньовете на Свети Ивановата нощ“ и др.
Въпросът за бъдещето на театъра вълнува всички граждани. През февруари 1923 г., по повод предстоящите избори, Григор Попов, редактор на в. „Разградско слово“ и бивш актьор, се обръща от страниците на вестника към гражданите с призива „…да се даде глас в предстоящите избори за общински съветници на ония лица и партии, що милеят за театъра ни“. (в. „Разградско слово“, бр. 34 от 3 февр. 1923 г.).
В началото на 1923 г. за режисьор е назначен Болгар Багрянов, човек с широка театрална култура. През май същата година общината поръчва отпечатването на 2600 афиша, 200 кочана входни билети и 50 картонени билети за безплатен вход, което показва уверените крачки на общинския театър. След ентусиазираното и успешно начало обаче, след по-малко от година, въпросът за театъра отново се разглежда на заседание от 8 юни 1923 г. Общинският съветник Деньо Добрев (радикал) посочва, че за изминалите пет месеца разходите (250 000 лв.) надхвърлят приходите (112 000 лв.). Д. Добрев подчертава, че основните общински нужди са водоснабдяване, ремонт и поддръжка на улиците, достъпен хляб за населението и те не трябва да се пренебрегват. Работниците по чистотата се използват и от театъра в ущърб на службата им. Според него причината за ниските приходи не е в малкия театрален салон на читалище „Развитие“, тъй като посетителите са едни и същи на всички театрални представления.
Общинският съветник Марин Джебаров (БЗНС) иска да се представят всички планове за представления, да се види колко празни места има, да се изясни иска ли гражданството театър и защо има дефицит. По време на разискванията за издръжката на театъра кметът В. Димов му опонира, като казва, че „театърът е училище…ако сме против театъра, трябва и училищата да затворим, че да правим икономии“.
Инж. Неделчо Чобанов заявява от името на съветниците комунисти, че общинският театър трябва да се запази. Посочените нужди могат да се решават поетапно. Той подчертава, че театралната трупа има авторитет и това е гаранция, че ще работи още повече. Махрем Бостанджиев също е на мнение за запазване на театъра, тъй като по неговите думи „турското население намира просвета в този театър“.
Общинският съветник Паскал Балтаджиев отново насочва вниманието към сериозните въпроси, които градът има за разрешаване. По негово мнение не трябва да има общински театър, тъй като предвиденият приход е извънредно голям. П. Балтаджиев допълва: „В страната имало един държавен театър и четири общински – в Русе, Варна, Пловдив и Плевен и нашият малък град има и иска да има общински театър“. Общинският съветник настоява да се реши въпросът за съществуването на театъра.
Очевидно издръжката на общинския театър се оказва твърде голямо предизвикателство за бюджета на общината. Въпреки това, на заседание от 27 септември 1923 г., след оживени дебати, Общинската тричленна комисия взема решение да поеме издръжката на театъра в размер на 400 000 лв. до 31 декември 1923 г. Но бюджетни и политически причини (превратът на 9 юни 1923 г.) решават бъдещето на театъра по-рано. На 9 декември 1923 г. театърът е освободен. Вестник „Разградско слово“, бр. 62 от 15 декември 1923 г., съобщава: „Общинският театър, който по бюджетни причини е освободен в безплатен отпуск, след като даде прощалните си изпълнения, отпътува за Шумен.“.
С това приключва този етап от историята на разградския театър.
Година по-късно в. „Разградски ратник“, бр. 10 от 28 октомври 1924 г., отбелязва – „Признава, че земеделският режим е създал в Разград едно добро дело – театърът и работи за възстановяването му“.
Д-р Дарина КОЛЕВА
Текстът е копиран от сайта на в. "Екип 7"
Всички новини
Статията се фокусира върху важен момент от историята на театъра – решение на Разградския общински съвет от 16 август 1922 г., с което общинската театрална трупа става общински театър.
До тази дата театралната дейност се гради най-вече на базата на самодейността и ентузиазма на гражданите. Обусловена е от необходимостта за творческа изява на образованите и интелигентни жители на града. На скромната и непретенциозна, но гостолюбива сцена на читалище „Развитие“ се изявяват местни актьори и гостуващи трупи. Така е в продължение на десетилетия. В началото на 20-те години на ХХ в., уморени от войните, гражданите са жадни за истинско изкуство. На 16 август 1922 г., точно преди век, въпросът за театралната трупа е на вниманието на Разградския общински съвет. Запазените документални източници дават сравнително пълна информация за началото на общинския театър, показват мненията на общинските съветници – представители на различни политически партии по въпроса за театъра.
Кмет е Велико Димов от БЗНС. Той предлага 50 000 лева кредит за обзавеждане на общинска театрална трупа. Общинският съветник Димитър Савов (БКП т.с.) иска да се предвиди кредит от 15000 лв. за общински театър с шестима актьори, които да бъдат назначавани от общината „та таксите за театъра да бъдат по-умерени, за да се посещава от гражданството“.
Общинските съветници Юрдан Рашев и д-р Борис Николов (и двамата либерали) подкрепят предложението. Кметът В. Димов казва: „Щом се свежда въпроса да има общински театър, да се гласува един кредит от 1500000 лева“. Предложението се гласува и се приема от Общинския съвет.
Местната преса отбелязва: „Субсидирането на общинския театър се посрещна с голяма радост от всички. Особено голяма е тя на хората, които са работили в това направление“. Отново местната преса съобщава, че има вакантни места за режисьор, актьори и стажанти. Приемането ще става след „успешно издържан дебют“.
Сформира се следният състав на театъра – за началник на театралното отделение при общината и режисьор е назначен Неделчо Николаев. Секретар-суфльор е Никола Нанчев, домакин-декоратор – Георги Газеров. Актьори са София Дюлгерова, Парашкевица Николаева, русенските актьори Иван и Сийка Русеви, Георги Аргиров, Ценка Кожухарова, Райна Пенчева, Стефан Пенчев, Атанас Христов. Сезонът е открит на 8 ноември 1922 г. с пиесата „Силата на мрака“ от Л. Толстой. Няколко дни по-късно се играе „Глупакът“ от Лудвиг Фулда. И двете постановки са посрещнати възторжено от гражданите. Впоследствие се играят пиесите „Коварство и любов“, „Заклети другари“, „Огньовете на Свети Ивановата нощ“ и др.
Въпросът за бъдещето на театъра вълнува всички граждани. През февруари 1923 г., по повод предстоящите избори, Григор Попов, редактор на в. „Разградско слово“ и бивш актьор, се обръща от страниците на вестника към гражданите с призива „…да се даде глас в предстоящите избори за общински съветници на ония лица и партии, що милеят за театъра ни“. (в. „Разградско слово“, бр. 34 от 3 февр. 1923 г.).
В началото на 1923 г. за режисьор е назначен Болгар Багрянов, човек с широка театрална култура. През май същата година общината поръчва отпечатването на 2600 афиша, 200 кочана входни билети и 50 картонени билети за безплатен вход, което показва уверените крачки на общинския театър. След ентусиазираното и успешно начало обаче, след по-малко от година, въпросът за театъра отново се разглежда на заседание от 8 юни 1923 г. Общинският съветник Деньо Добрев (радикал) посочва, че за изминалите пет месеца разходите (250 000 лв.) надхвърлят приходите (112 000 лв.). Д. Добрев подчертава, че основните общински нужди са водоснабдяване, ремонт и поддръжка на улиците, достъпен хляб за населението и те не трябва да се пренебрегват. Работниците по чистотата се използват и от театъра в ущърб на службата им. Според него причината за ниските приходи не е в малкия театрален салон на читалище „Развитие“, тъй като посетителите са едни и същи на всички театрални представления.
Общинският съветник Марин Джебаров (БЗНС) иска да се представят всички планове за представления, да се види колко празни места има, да се изясни иска ли гражданството театър и защо има дефицит. По време на разискванията за издръжката на театъра кметът В. Димов му опонира, като казва, че „театърът е училище…ако сме против театъра, трябва и училищата да затворим, че да правим икономии“.
Инж. Неделчо Чобанов заявява от името на съветниците комунисти, че общинският театър трябва да се запази. Посочените нужди могат да се решават поетапно. Той подчертава, че театралната трупа има авторитет и това е гаранция, че ще работи още повече. Махрем Бостанджиев също е на мнение за запазване на театъра, тъй като по неговите думи „турското население намира просвета в този театър“.
Общинският съветник Паскал Балтаджиев отново насочва вниманието към сериозните въпроси, които градът има за разрешаване. По негово мнение не трябва да има общински театър, тъй като предвиденият приход е извънредно голям. П. Балтаджиев допълва: „В страната имало един държавен театър и четири общински – в Русе, Варна, Пловдив и Плевен и нашият малък град има и иска да има общински театър“. Общинският съветник настоява да се реши въпросът за съществуването на театъра.
Очевидно издръжката на общинския театър се оказва твърде голямо предизвикателство за бюджета на общината. Въпреки това, на заседание от 27 септември 1923 г., след оживени дебати, Общинската тричленна комисия взема решение да поеме издръжката на театъра в размер на 400 000 лв. до 31 декември 1923 г. Но бюджетни и политически причини (превратът на 9 юни 1923 г.) решават бъдещето на театъра по-рано. На 9 декември 1923 г. театърът е освободен. Вестник „Разградско слово“, бр. 62 от 15 декември 1923 г., съобщава: „Общинският театър, който по бюджетни причини е освободен в безплатен отпуск, след като даде прощалните си изпълнения, отпътува за Шумен.“.
С това приключва този етап от историята на разградския театър.
Година по-късно в. „Разградски ратник“, бр. 10 от 28 октомври 1924 г., отбелязва – „Признава, че земеделският режим е създал в Разград едно добро дело – театърът и работи за възстановяването му“.
Д-р Дарина КОЛЕВА
Текстът е копиран от сайта на в. "Екип 7"