Разград – един от първите театрални градове в България

Разград – един от първите театрални градове в България

Навършиха се 100 години откакто професионалният актьор Григор Попов се завръща окончателно в Разград с 300 лева в джоба и с намерението да издава вестник. Със заем от 200 лева от градския кмет Велико Димов „Разградско слово“ е в ръцете на читателите. За да започне едно дълго служене на родния град, един истински подвиг да издаваш вестник по това време в провинцията. Един истински подвиг, който продължава 22 години.
Като бивш професионален актьор Григор Попов има специално отношение към театралното дело. В града е създаден общински театър благодарение на инициативата и покровителството на кмета Велико Димов. И с помощта на Григор Попов може да се каже. А когато този театър вече не съществува, той кани театри от страната. Разград се превръща в един от най-посещаваните градове, ползва се според Григор Попов с име на един от първите театрални градове в България.
Но нека разлистим страниците на историята и да се уверим как Разград се превръща в един от първите театрални градове в страната.
Разград има богати традиции в театралното изкуство още по време на османското владичество и в първите години след Освобождението. В края на XIX век тук работи на театралното поле към читалище „Развитие“ актьорът Матей Икономов. В началото на XX век пак към читалището Григор Попов основава театрална дружина, която изнася представления на добро ниво. Самодейни актьори към читалището има и по-късно, до 20-те години на XX век.
И през 1922 г. в Разград е основан общински театър. Двигател за създаването му освен кмета е и Григор Попов, който пише няколко статии в „Разградско слово“. Още в шестия брой, на 18 юли 1922 г. е публикувана голямата статия „Театрални въпроси“ в която се посочва, че в града има театрални дейци, които биха могли да сложат основите на един солиден градски театър, ако могат да разчитат на подкрепата от обществото, респективно от градската община.
През август 1922 г. Разград има вече общински театър. На 8 септември в „Разградско слово“ излиза статията „Театрални бележки“, в която се поставя най-важният въпрос, от който зависи успехът и бъдещето на театъра – този за организацията му. На 31 октомври вестникът съобщава за състава на театъра.
А още на 10 октомври „Разградско слово“ пише, че усилено се подготвя пиесата „Силата на мрака“ от Л.Н.Толстой при нов артистичен състав, нови декори и костюми. На 14 ноември във вестника може да се прочете, че на 8 ноември е била представена известната драма на Л.Н.Толстой „Силата на мрака“, а на 12 ноември – „Глупакът“ от Л.Фулда. Двата спектакъла били изнесени отлично, съпроводени с бурни ръкопляскания на гражданите след всяко действие.
Дава се информация на 3 декември, че общинският театър усилено репетира пиесите „Бланшет“ от Брийо и „Да се разведем“ от Викториен Сарду, които щели да бъдат представени на 9 и 10 декември. Пиесата „Бланшет“ щяла да се играе по превода на градския кмет Велико Димов.
На 2 януари 1923 г. вестникът запознава с репертоара на общинския театър през коледните празници – пиесите „Вампир“ от Антон Страшимиров, „Глупакът“ и „Моралът на г-жа Дулска“.
За изява на режисьора на театъра Болгар Багрянов в пиесата „Дяволът“ на Молнар отбелязва вестникът на 13 март 1923 г. Ролята на Дявола се е интерпретирала с безупречна вещина. Има и отзиви за представянето на други пиеси, за играта на артистите.
А на 3 февруари 1923 г. е публикувана статията „Общинският ни театър“, в която се подчертава, че той е на висотата си със своите артисти, които неуморно работят и увеличават неговото културно значение за гражданството, лишено от друга културна наслада в малкия град.
Привлича внимание и съобщението, че Матей Икономов скоро щял да празнува 25-годишния си юбилей като артист. Дълг се налагало читалище „Развитие“ да вземе участие в честването заслугите на тоя артист, който първите години на артистичната си дейност посветил на разградското читалище.
И на 12 януари 1923 г. е поместена във вестника информацията, че е бил образуван комитет от граждани за уреждане юбилейна забава в чест и полза на Матей Икономов. В забавата щели да участват военната музика, църковният хор, артисти от общинския театър, диригентът на дружество „Железни струни“ Кочетов, пианистката г-ца Вълчева и др.
Както се вижда, и тук Григор Попов е двигател на забавата в чест и полза на заслужилия за Разград Матей Икономов.
Властта се променя и общинският театър престава да съществува. Три години – от 1923 до 1926-а, в „Разградско слово“ се появяват информации, че група любители проектират да изградят театрална трупа при читалище „Развитие“ под уредбата на Григор Попов. Последната информация даже е, че около 20 души са сложили основите на театрален кръжок. Но до някакви трайни резултати не се стига.
Остава гостуването на театрите от страната. И тук двигател е Григор Попов като бивш професионален актьор, който познава много от актьорите и театрите. Самият той се е ползвал с името на голям и заслужил за театралното дело артист. Това проличава и от казаното за него от двама артисти, когато вече той не е жив.
Заслужилият артист Крюгер Николов споделя: „Най-голямо впечатление, което ми доставяше истинска наслада, бяха оценките, които и до днес пазя в „Разградско слово“: редактиран от заслужилия навремето и незабравим наш колега Григор Попов, наричан от всички Гришата.
Благодарение на неговия извоюван авторитет и отзивчивост той беше станал пътеводна звезда на всички културни прояви, на които даваше широка подкрепа в своя вестник“.
Актьорът и режисьорът Борис Денизов: „… Гриша Попов навремето беше един рядко културен и начетен човек в нашите артистични среди. Той като артист работи с именитите навремето културтрегери като Матей Икономов и Роза Попова, които бяха наша национална гордост, на които Григор Попов беше сътрудник. Помня Матей Икономов, когато съставяше репертоара на театъра си, изборът на пиесите правеше Григор Попов, чието мнение беше авторитетно и много правдиво“.
Още когато съществува общинският театър, Григор Попов пише във вестника си за гостуването на Камерния театър с директор Златина Недева. Изпълнението на пиесите не било задоволително. А на 14 май 1923 г. във вестника има публикация за гостуването на Народния театър, чиято сграда е изгоряла през предишната година и всички са събирали средства за нова сграда.
„Речи, любвеобилност, хвалебствия, възторг, вино – всичко се лееше изобилно, щедро… Но… имаше нещо, което ни спираше да станем поклонници в изгорелия храм на Мелпомена – пише Григор Попов. И обяснява защо. Учениците, които събирали помощи за възстановяването на Народния театър, били забравени – цените на билетите били високи, а отделно представление, на достъпни цени за тях нямало. И още – освен малцината познати именити артисти, първо място между които заемал Васил Кирков. Всички останали с малки изключения трудно можели да се промъкнат в който и да било уреден провинциален театър.
В по-късните си публикации Григор Попов не е така критичен, вероятно театрите не са заслужавали критика. Той пише, някои от публикациите са подписани с името му, за гостувания на Популярния театър, Модерния драматичен театър, театър „Добри Войников“, Кооперативния драматичен театър, Русенския общински театър, Пътуващия театър на Васил Гендов, Плевенския общински театър, театър „Народна студия“, „Свободния театър“, Съюзния театър, театър „Нова сцена“, театър „Мара Тотева“, театър „Одеон“, Софийския драматичен театър, Съвременния театър, театър „Петър Стойчев“, Варненския общински театър и други. Явно, много театри е имало през тия години, до 1944-а в България.
За някои театри Григор Попов дава предварителна информация, което означава, че познава работата им, средствата, с които си служат.
Така например за театър „Нова сцена“ той пише, че театърът заслужава вниманието на публиката, защото със своя добре подбран персонал и репертоар се ползва с име на най-добре уреден пътуващ театър.
За Софийския областен театър отбелязва, че в състава му влизат добри артистки и артисти, които ще застъпват интересен и навременен репертоар.
Театърът след зарегистрираните блестящи успехи в Русе и много наши провинциални градове заслужава вниманието на нашата театрална публика, е отзивът на Григор Попов за Русенския общински театър.
За Пътуващия театър на Васил Гендов се подчертава, че публиката ще има случай пак, като всяка друга година, да се любува на замайващи главата режисьорски прийоми – кърви, камбанни звънове и разни други страхотии и ужасии.
За Поповския театър е посочено, че се ползва с име на най-уредения провинциален театър.
Тази поредица може да бъде продължена и с други театри.
Интересни са и оценките, които дава Григор Попов на представленията на театрите, на участието на артистите в тях.
Посрещнат в града с надеждата и доверието, че ще поднесе на публиката нещо ново и добре подготвено бил Плевенският общински театър, ползващ се с популярност на добре организиран театър. Очакванията на публиката се оправдали. И се анализира играта на артистите.
Театърът остави много добри впечатления с разнообразието на своето изкуство и репертоар, въпреки неудобствата, които има нашата сцена – се казва за гостуването на столичния Кооперативен театър.
Представленията на театър „Народна студия“ са били посетени от внушително множество публика.
Както винаги, Модерен драматичен театър бил посрещнат със заслужено доверие от публиката, чийто интерес към постиженията на тоя именит театър се изразявали в масово посещение на спектаклите му – е оценката за тоя театър.
Не са били масово посетени пиесите на Кооперативния театър при едно гостуване. И Григор Попов пише: „До кога нашата публика ще се тъпче само на фарсовото, кабаретното?“.
Върхове в посещението на театри стават гостуванията на Русенския общински театър, воден от Кръстьо Сарафов през 1938 г. и на театъра на Елена Полевицкая през 1933 г.
На 14, 15 и 16 април 1938 г. Русенският общински театър представя три комедии, между които и „Големанов“ на Ст.Л.Костов. В ролята на Големанов е Кръстьо Сарафов. Между второто е третото действие на пиесата Григор Попов му поднася букет и изказва голямата радост на разградчани, че веждат на сцената най-големия български артист. Видимо трогнат, Кръстьо Сарафов не отговаря, а само с една целувка изказва своята благодарност при бурните овации на публиката.
Театърът на Полевицкая гостува в Разград през януари 1933 г. и представя пиесата „Дамата с камелиите“ и „Черната пантера“. С художествено съвършенство главните роли изнася Елена Полевицкая. Гражданството масово посещава спектаклите. На голямата артистка букет поднася Григор Попов, който с кратка реч изтъква значението на руското изкуство за развитието и напредъка на българския театър и благодари за честта, направена на разградчани с посещението.
Разград прави и нещо друго за посещаващите го театри, той им осигурява и място, където да подготвят репертоара си за следващия сезон. В „Разградско слово“ има данни за два театъра, които правят това. На 20 март 1929 г. вестникът пише, че театър „Добри Войников“ е избрал Разград за тази цел. Съображенията за това са били, че в града има театрална публика, че има летен театър в парка и че тук в сравнение с другите градове имало по-евтин живот. Дали това е останало намерение или наистина се е случило не може да се разбере.
Но че театър „Нов свят“ през 1935 г. се е установил в Разград, за да подготви репертоара си за следващия сезон, наистина се е случило. Вестникът отбелязва, че това е голяма чест за града, който се се ползва с име на един от първите театрални градове в България. Новият кмет Захари Попов е поставил на разположение на театъра за репетиции салона на училище „Цар Борис III”, сега училище „Васил Левски“ и е обещал най-голямо съдействие при всички случаи. Театърът представя в Разград всички пиеси, които и подготвил за новия сезон.
И още нещо. Когато през 1929 г. редакторът на „Разградско слово“ Григор Попов боледува от пневмония и плеврит, при гостуването си Софийският кооперативен театър по своя инициатива и в името на отдавнашното сценично сътрудничество – между него и някои от артистите, е представил в негова полза една от пиесите си.
Григор Попов пише във вестника си и за чествания на юбилеи на известни артисти – Матей Икономов, Иван Дюлгеров, Коста Стоянов и други. Пише и некролози на известни артисти като Мара Тотева и др. Изобщо той се движи в света на театрите и артистите като един от тях, като познавач и специалист. Написаното от него е точно и прецизно.
Може още много да се пише за гостуването на театри в Разград и за ролята на Григор Попов и на „Разградско слово“ в това отношение. По този начин се е съдействало и за нравственото и художествено повдигане на разградчани, за техния патриотичен дух. Благодарение на това, че Григор Попов е бил професионален актьор в миналото и е познавал мнозина от артистите от театрите, Разград наистина се превръща в един от първите театрални градове в България през един доста голям период от време. Това е гордост за града ни, постигната неуморно и целенасочено в продължение на доста години.

Божидарка ЗЛАТАРЕВА
(Източник: в. Екип 7)
Всички новини