Актьорът Йордан Крушков: Човек е жив, когато мисли и чувства, a в театъра се прави точно това
24-годишният Йордан Крушков е родом от Златоград. Завършил е актьорско майсторство в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград, в класа на професор Венцеслав Кисьов, придобил е и магистърска степен за театрална режисура. Дебютът на младия актьор е в постановката „От бесилото към безсмъртието – за Левски и свободата“ на Общинския драматичен театър във Видин.
Тогава Крушков се превъплъщава в образа на апостола Васил Левски. Той е изиграл още главната роля в документално-игралния филм „Излел е Дельо Хайдутин“, има и епизодични роли в сериалите „Седем часа разлика“ и „Столичани в повече“. В Разград го води любовта към театралното изкуство, след кастинг талантливият актьор е одобрен за ролята на Динко в постановката „Вампир“ от Антон Страшимиров.
Как те прие колективът на Драматичния театър „Антон Страшимиров“ в Разград?
Приеха ме с отворени сърца, не е имало никакво неудобство в началото и се държат с мен така, все едно ме познават цял живот. Прави впечатление, че този екип е сплотен и задружен, както на сцената, така и в живота. Всички са страхотни, много добри актьори, от които мога само да се уча.
Ти каза, че още от втори курс си мечтал да изиграеш ролята на Динко в постановката „Вампир“. Защо точно този персонаж и беше ли предизвикателство за теб?
Както всеки актьор харесвам персонажи, които са много далеч от мен, защото е по-сладко да се изиграят. Това е лично предизвикателство да изследваш и пресъздадеш един противоположен на теб самия образ, а Динко е точно такъв. Той трудно общува и малко говори – това ме затрудняваше, защото трябваше да търся истинността на присъствие му. С помощта на опитните партньори работите на сцената се получиха, все пак театърът е колективно изкуство и си помагаме един на друг... (прочетете повече тук)
Всички новини
Тогава Крушков се превъплъщава в образа на апостола Васил Левски. Той е изиграл още главната роля в документално-игралния филм „Излел е Дельо Хайдутин“, има и епизодични роли в сериалите „Седем часа разлика“ и „Столичани в повече“. В Разград го води любовта към театралното изкуство, след кастинг талантливият актьор е одобрен за ролята на Динко в постановката „Вампир“ от Антон Страшимиров.
Как те прие колективът на Драматичния театър „Антон Страшимиров“ в Разград?
Приеха ме с отворени сърца, не е имало никакво неудобство в началото и се държат с мен така, все едно ме познават цял живот. Прави впечатление, че този екип е сплотен и задружен, както на сцената, така и в живота. Всички са страхотни, много добри актьори, от които мога само да се уча.
Ти каза, че още от втори курс си мечтал да изиграеш ролята на Динко в постановката „Вампир“. Защо точно този персонаж и беше ли предизвикателство за теб?
Както всеки актьор харесвам персонажи, които са много далеч от мен, защото е по-сладко да се изиграят. Това е лично предизвикателство да изследваш и пресъздадеш един противоположен на теб самия образ, а Динко е точно такъв. Той трудно общува и малко говори – това ме затрудняваше, защото трябваше да търся истинността на присъствие му. С помощта на опитните партньори работите на сцената се получиха, все пак театърът е колективно изкуство и си помагаме един на друг... (прочетете повече тук)